Obsidian

Obsidian

ЕВРОПА
„…температурата на повърхността й е изключително ниска – около сто и петдесет градуса под точката на замръзването. Ето защо предполага се, че единственият й океан представлява огромен леден блок. Каква Изненада. Обаче това не е напълно вярно, тъй като голямо количество топлина се генерира от вътрешните сили на триене – същите сили, които карат огромните вулкани на съседния Йо да изригват.“                                       
Одисея в космоса 2010, Артър Ч. Кларк
Това място е Европа – най-малката от четирите Галилееви луни на Юпитер. Тя е едновременно статична и постоянно движеща се, нейната ледена черупка стои непокътната, но на следващия ден може да се набръчка, натроши и размести, и с годините изравни. Можем да кажем, че Земята, е като организъм. Тя се движи, бушува и с епохите набръчква. По това отношение Европа не се отличава от нея, но с тази разлика,  че тя е по първична и неопитомена. На теория знаем какво Европа представлява,  но как изглежда тя погледната с невъоръжено око отблизо? Какво ще забележим, когато най-сетне стъпим на нея? Лед и сняг или живо изкуство сътворено от физически и астрономически закони.